„НЕБЕСНЫЙ ЦВЕТОК”
Мария/ Мирра Александровна Лохвицкая (1869-1905 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕБЕСНО ЦВЕТЕ
В края сив на безплодния ден
цвете синьо присви поглед тих.
Твърде късно открих те за мен,
твърде рано се с теб разделих.
Да разцъфне реши, но в тъма
не успя без лъчите добри.
О, горчиво целувка сама
безответните устни гори.
И увяхна цветчето, преви
към земята лазурния лик.
Няма никога, никога ти
да си върнеш предишния миг!
Ударения
НЕБЕСНО ЦВЕТЕ
В кра́я си́в на безпло́дния де́н
цве́те си́ньо присви́ по́глед ти́х.
Твъ́рде къ́сно откри́х те за ме́н,
твъ́рде ра́но се с те́б раздели́х.
Да разцъ́фне реши́, но в тъма́
не успя́ без лъчи́те добри́.
О́, горчи́во целу́вка сама́
безотве́тните у́стни гори́.
И увя́хна цветче́то, преви́
към земя́та лазу́рния ли́к.
Ня́ма ни́кога, ни́кога ти́
да си въ́рнеш преди́шния ми́г!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мирра Лохвицкая
НЕБЕСНЫЙ ЦВЕТОК
На закате бесплодного дня
Распустился цветок голубой.
Слишком поздно тебя я нашла,
Слишком рано рассталась с тобой.
Он так нежно расцвел, но в лучах
Угасавших раскрыться не мог.
О, как горько немой поцелуй
Безответные губы обжег.
И завял ароматный цветок
И лазурной головкой поник.
Никогда, никогда, никогда
Не вернешь ты потерянный миг!
1897 г.
---------------
Руската поетеса и драматург Мирра Лохвицкая (Мария Александровна Лохвицкая) е родена на 19 ноември/1 декември 1869 г. в Санкт Петербург. Завършила е Александровския институт в Москва (1888 г.). Първите си стихотворения публикува през 1889 г. в петербургското сп. „Север”, след което следват публикации в издания като „День и ночь”, „Художник”, „Нива”, „Всемирная иллюстрация”, „Северный вестник”, „Русское обозрение” и др. В историята на литературата тя влиза като „руската Сафо”. В лириката си се изявява с мелодичен и изящен стих, като възпява чувствената любов, езическата страст и свободата на чувствата. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения (1889-1895)” (1896 г.), „На пути к Востоку” (1897 г.), „Стихотворения (1896-1898)” (1898 г.), „Он и Она. Два слова” (1899 г.), „Стихотворения (1898-1900)” (1900 г.), „Стихотворения. Т. IV (1900-1902)” (1902 г.), „Стихотворения (1902-1904)” (1904 г.), „Собрание сочинений” (в 5 тома, 1904 г.), „Перед закатом” (1907 г.) и др. Умира на 27 август/9 септември 1905 г. в Санкт Петербург.